автор: angar

Някой каза, че Ристю дошъл,
за да вземе Венета в чужбина!
О, каква безпросветна печал!
Сякаш валяк в душата ми мина!

А Калина й рекла:
"- Върви,
Ти в чужбина живот ще живееш!
За какво ти е тоя кошмар -
С тоя шантав Ангар да дивееш!"

Замини! Замини! Замини!
Щом и твоето време настана!
В тая бедна, нещастна страна,
Нещо хубаво дали остана?

О, останаха много жени!
Ей - Калина и Веси не шавват!
Деси Тенева, Пинче, Лейла...!
Сто принцеси сред нас си остават!

Но какво ще работиш ти там?
Може би ще им хвърляш боклука!
И с каква ли безмерна тъга
Ще си спомняш за нас и за тука!

Стиховете ти кой ще чете?
Кой до сълзи над тях ще се смее?
Всички гайди ще млъкнат без теб!
Двата тъпъна - ще онемеят!


Сърцето ми в багажа си вземи!
И тук, и там - то всякъде е твое!
Но мен ще ми е хубаво да знам
Че е до тебе, за да съм спокоен,
Че в мъката ти то ще е илач.

И ако някога едва се влачиш,
И те избие някога на плач,
Да влезеш в него и да си поплачеш!