автор: Svetozar

На Винета

Винету клечеше във вигвама си пред племенния лаптоп и изреждаше, в стила на един бивш играч на сокър, роднините от женски пол на Големия бял баща от Редмънд.
Най-после се беше сдобил с една много ценена от индианците програма за прогнозиране на популацията и миграцията на бизонските стада, но се беше оказало, че тя върви само с една друга програма, разработена от фирмата на онзи нещастен бледолик. А хитрецът я продаваше за десет бизона бройката, както Винету беше прочел току-що на екрана. На всичкото отгоре батериите на машинката бяха на издихание и трябваше да се направи поредния бартер с братчеда Ту Шиба. Жълтият дребосък тоже беше кожодер от класа - искаше да се разменя 1:1, сиреч батерия за бизон. И хич не му дремеше за презумпцираната солидарност на народите от атлантската раса.
Вождът беше бесен. След като изчерпи запаса си от попържни на всички известни му наречия, той призова всемогъщия Маниту да прибере двамата мерзавци във вечните ловни полета, като същевременно ги превърне във вонящи опосуми. После посегна към бутилката с карнобатска огнена вода, за да намали поне за малко налегналите го стресове.
В този миг по дисплея се разнесе анимиран димен сигнал и от вградените тонколонки прозвуча древният индиански поздрав "Яхуу". Винету тутакси пренасочи ръката си от бутилката към клавиатурата и натисна клавиша за отговаряне със същия поздрав. Последва нов звуков сигнал, този път "Яба-даба-дуу", което означаваше, че подаващият го е свой човек. Индианецът погледна адреса, от който го търсеха - безсмислената комбинация от букви и цифри не му говореше нищо. Затова предпазливо изписа на родния си език със специално създадения от програмиста на племето шрифт:
"Кой си ти, човече? Казах!"
Отговорът беше доволно изненадващ за вожда:
"Аз съм, Поразяващия крак (на английски се пише CRACK)."
"Сори, не познавам такъв воин. Имам един бял брат с подобно прозвище, обаче той се казва Поразяващата ръка. А ти откъде си, о, славни? Казах!"
"Аз съм бе, брато! Федералните ме погнаха за хакерство, та реших да си попроменя ника - за заблуда на врага, мухахаха..."
"Слава на великия Маниту! Точно ти ми трябваш, братко мой! Казах!"
"Винаги готов за подвизи! Раздуй сега къв ти е проблема."
Винету осведоми събеседника си за досадните копирайтни и софтуерни неволи, спъващи нарастването на благополучието на племето.
"Кой бе, Бил Джамджиев ли?! Мухахаха... на тоя ако не му туря крак, на кого другиго?! Лесен е също като онова императорче - Нерон от Карлсбад. Ей сега ти пращам по емайла няколко сериала за онази програма, че да има да даваш и на други индиански пирати. А, да не забравя: хакнах тлъстата банкова сметка на един български политик и сега цицам от нея. Ти май беше фен на тяхната огнена вода, а? Искаш ли да поръчвам от негово име по една каса на седмица, пък ти да я получаваш?"
"Да те благослови Маниту, поразяващ братко! Цялото племе ще те славослови като син на Великата мечка! Казах!"
"Айде сега, не се превъзнасяй! Нали знаеш, че приятел по нужда се познава. Чао."
Винету изключи комуникационната програма и включи пощенската. Пратката от Поразяващия крак беше пристигнала в кутията му. Той въздъхна с облекчение. Сега вече можеше да подходи към огнената вода със съвсем различна мотивация.