автор: nadya

Подай ми лапа Джес,
тази лявата
по истинската лапа.
По кучешки да помълчим,
а после по кучешки
да си поплачем.
Тъжно гледаш днес,
оставила съм
купичката празна.
Дясното око сълзи,
от старост недовиждаш...
От всичките приятели
най-вярната си ти.
Навън вали,
а и за разходка
време няма.
Подай ми лапа Джес,
тази лявата...
как прекрасно
се разбираме със теб.
По кучешки
опашка завърти
да си поиграем,
както някога...
Знам, старостта боли,
а и козината ти сивее.