автор: dafna

Път в дълбоките треви-
жест на трепетна зелена нежност,
дебне чуждите следи,
да изглежда вечен.

Той ни води толкова невинно,
колкото сме по-непостоянни,
но в зелената принуда виждам
част от памет, линии на длани...

Трябвало е там да се загубим
и да остане само грубостта ни,
да ни погълне пищната зелена линия,
пълна с лъскави капани.

Там ни спъва все излишъка
на човешката еднаквост.
Смее се трева наоколо
като истинско предизвикателство.

Път в дълбоките треви -
път към дивите пространства.
Подари ми, Боже, дързост
да забравя пътя на тълпата.