Спях.
Пробудих се от странното усещане на ръце, които се опитват да ме прегърнат.
Стреснах се.
Кошмар.
Не исках да ме обгръщаш.
Нямаше нужда.
Достатъчно бе това, че ме гледаше в очите докато ме крадеше за себе си.
Преди минути скри от жарката ми плът ми в дланите си.
Видях те.
Замълчах си.
Успя да спестиш от нежностите ми за дните, когато ще зъзнеш.
Не искам да ме прегръщаш.
Няма нужда.
Не понасям тежестта на нечии длани върху себе си.
Тежи ми.
Остават белези.
Нека тялото ми е само.
Докосвано за кратко.
Несподелено изцяло с никого.
Не ме прегръщай.
Няма нужда.
Просто си върви.