| Тихо е.
Празно безлунно.
Няма вятър.Няма звезди. Даже куче не вие зад хълма.
Празен двор.
Заковани врати.
Сухи тръни поникнали в двора.
Сух геран.
Пресушена чешма.
Паднал покрив стените разпорил.
Изкорубена стара асма…
И е тихо.
Смразяващо празно.
Тежък мирис .
На мърша вони.
Изоставен отдавна е прага.
В прах заровени бивши следи.
Дом строеше.
С любов. И за мене.
Мойта сянка в стените вгради.
Няма вярност за вечност.
Няма корени.
Тя си тръгна. А с нея и ти.
Тихо е.
Празно. Безлунно.
Няма огън. И светлини.
Там на сухият клон
Любовта е обесена.
И виси.
И на мърша вони.
Публикувано от BlackCat на 13.07.2005 @ 12:19:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 321 четения | оценка няма | показвания 31479 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"няма вечност" | Вход | 19 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: няма вечност от DenSiana на 22.08.2006 @ 16:50:37 (Профил | Изпрати бележка) | прекалено е силно, заседна ми в гърлото...
|
Re: няма вечност от Ray (bdoych@abv.bg) на 13.07.2005 @ 12:29:55 (Профил | Изпрати бележка) | Много зловещо.
Вечност има, няма постоянство.
Сигурността, постоянството са една от най- големите илюзии, с които живеем. А реката никога не е една и съща.
Поздрав. |
Re: няма вечност от roza1 на 13.07.2005 @ 12:34:11 (Профил | Изпрати бележка) | Много тъжен стих...
Поздрави!
|
Re: няма вечност от KaktaKa на 13.07.2005 @ 14:11:00 (Профил | Изпрати бележка) | Обичам писането на ръба, и все пак някаква невидима граница не се преминава. Това открих тук, и те поздравявам. Би могло да е грозно - но не е. Впечатляващо е. |
Re: няма вечност от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 13.07.2005 @ 14:52:36 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Уичи, някъде бях прочела, че гениалните стихове се раждат в мигове на безкрайно нещастие. И на невероятно щастие. Далеч съм от мисълта да те обвинявам в гениалност:)…, но смятам ме разбра какво искам да изразя с думите си.
Знаеш ли, ще си позволя една препоръка в скоба. Почти никога не го правя, може би дори и за пръв път “на глас”, но ето… Мисля, че пишеш, и можеш да пишеш чудесно, и си надраснала периода на елементарното “изхвърляне на емоции”. За това хвърли малко труд и върху пунктуацията си – технически, не творчески. Съчиненията ти малко издишат там, а не смятам, че го заслужават. Прощавай за съвета…
P.S. Има вярност, Уич. И вечност има – по повод повода, но за това са нужни твърде много “условия”. Първо, да са именно онези две половинки от притчата за разделената ябълка. Но и това е недостатъчно - трябва и да го разпознаеш това чудо; трябва и ужасно силна вяра в другия; трябва и много пазене; трябва и много лично нещадене, трябва и …ох, трябва повече от повечето. Просто трябва всичко. Че и от двете страни да е, взаимно. Трудна работа, нали? И за това изключително РЯДКО се случва.
Може и да бъркам, но така считам, Уич. И дълбоко вярвам във всичко, което ти споделям сега.
Олях се пак… Поздравления още веднъж за този безкрайно “ужасен” и прекрасен за мен стих!
|
Re: няма вечност от ole72 на 13.07.2005 @ 18:58:58 (Профил | Изпрати бележка) | Много е силно, благодаря за възможността да го прочета и преживея заедно с теб. |
Re: няма вечност от beche на 14.07.2005 @ 08:32:55 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжен, но силен стих!
Дойде ли думата " бивше" винаги вони! :)
При мен на плесен, при теб мърша. Различни усети. :)
Поздрав! :) |
Re: няма вечност от DenSiana на 14.07.2005 @ 19:57:30 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е Уич!
И много близко... |
Re: няма вечност от Iokasta (Ioksta@abv.bg) на 15.07.2005 @ 14:59:42 (Профил | Изпрати бележка) | !!!!!
I na mur6a voni. Za6to li e taka poznato. Miri6e mi...I na men mi miri6e...mnogo dage. dori ve4e i sviknah na prokletata vonq6ta mur6a.
Celuvki |
Re: няма вечност от Nika на 16.07.2005 @ 11:12:48 (Профил | Изпрати бележка) | Стихът ти е убиец, Уич, ти го знаеш. Извинявам се за двусмислицата.
В друг план. Няма вярност за вечност, ако я разбираме буквално. Иначе всеки остава верен по някакъв начин на себе си и на хората, които е обичал.
И още. Когато нещо умира, освобождава място друго да се роди. Различно, но хубаво. Труповете трябва да се погребват, за да не вони. Всъщност, аз само така си говоря, практиката не е най-силната ми страна.
Цунк, Уич! |
Re: няма вечност от Markoni55 на 16.07.2005 @ 16:07:35 (Профил | Изпрати бележка) | Това наистина ми дойде в по-вече. Стиха е страхотен, но гробовността... |
Re: няма вечност от Anton_Fotev на 19.07.2005 @ 07:10:29 (Профил | Изпрати бележка) | Помниш ли какво ти казах веднъж?
Ако за едно нещо не си заслужава да умреш, значи за него не си заслужава да живееш.
Ако за едно нещо не си заслужава да живееш, значи за него не си заслужава да умреш.
Истинската любов - тази, която е шеметен коктейл от обич, безумно желание, и шеметна чувственост - нея не можеш обеси... никога.. Тя е по силна от навика, по упорита от болката и по зла от съсухрената прошка. Тя е дива, кротка, зла, вкопчена в един единствен човек, тя е живота ми, изтръгнат и после заключен в утробата на жена ми, тя е волята на жена ми, притихнала в огромната сянка на моята сърце, калено в битки и сблъсъци от невръстен.
Любовта е отвъд докосването до гладкото като на бебе йони на съпругата ми - Любовта започва, когато след като ми се е отдала поиска да простра прането и аз изпълня желанието и с усмивка в душата си. Любовта е онова нещо, което ни прави едно цяло - лодка, спускаща се с общ чифт гребла през бързеите на живота и през блатата на ежедневието.
Ти знаеш - и двамата сме родители
|
| |