автор: gumbert

/ Робърт Фрост /

Изглеждаше така, сякаш всичко спеше вечен сън;
И с викове не ще събудиш никого.
И само там, зад езерото, подобно на немирна птица
Излиташе нагоре ехото от горските скали.
Сред вятъра, там до реката, край скупчените
гладки камъни, той търсеше не отгласа на собствената
си тъга, а нещо друго - живото разбиране на някой друг.
Напразни бяха и молбата му, и неговият зов,
Когато изведнъж, там някъде, от отсрещния склон,
Той чу как някой бързо се промъкваше всред храстите
с пращене, сякаш дирейки спасение от преследвачи,
А после хвърли се във езерото бързо и заплува -
И постепенно с плясък и ръмжене
Започна да се приближава, и туй оказа се не бе човек,
А едър и красив елен, - сред езерото там застанал,
раздвижил тихите води.
Изкатери се по камъните, мокър и блестящ,
И тъмни дири подир себе си оставил,
Отново втурна се в гората - и бързо скри се в гъсталака.