автор: InsideOut

Когато ме погледнеш е събличане
обърна ли се, ме настигаш с дъх,
разрошваш мокрото ми стичане,
обдишваш смуглия ми гняв до розово,
и после ме забравяш до поискване,
отиваш си, проклинам те, безумно е
разплакване, горчиво, до погубване
и търся те да се пожертвам пак,
защото ме спасяваш и обичам те -
когато ме погледнеш.