Късно е да се чудя
подраних ли
и с колко.
Вече съм твърде буден,
за да приспивам болки.
Казвам, което правя.
Правя, което върша.
Ако ми искат,
давам.
Взимам, защото връщам.
Следвам посока само
ако и тя
ме следва
и не развявам знаме,
без да съм го отгледал.
Липсва ми нюх
за кръшкане
и за полезна орбита,
но не залагам
същност,
за да спечеля форма.
Като ранено бедствие
в близките
сто години
искам да съм причината
на собственото
си следствие.