Небето ми е пълно с тръпен вятър.
Неистов. Мощен. Плътен. Мълчалив.
Небето ми е "Монолог за вятър".
Мимик. Добър. Опасно талантлив.
Небето - синя кошница за вятър.
През дупките и хитро се изплъзва
и ми отсвирва есенното лято.
Завързвам го, а той ми се отвързва.
Опитвам да го задържа във вази,
в калъфки за възглавници, в сак.
Затворен вятърът не ще опазя
той се отскубва и навън е пак.
Дърветата - за ветрове свърталища.
В тревите плъзват вятърни змии.
Аз ставам цялата на обиталище
за вятъра на вярата щастлив.