автор: KaktaKa

Рамо до рамо - със себе си,
стоя във тролея.
В черните ми коси
вече нишки сребреят.
Веждите - все така
тънки, погледът - отвисоко.
Рамо до рамо, а гледаме
в две различни посоки.
Искам да викам - стоя
със лице вкаменено.
Ето че не се познах -
аз - мене.