автор: brod

Аз знам защо
ще помня този ден.
(А с колко дни щастливи
ме закичи
вътре оживялото
във мен,
и за мене,
лунното момиче!...)
Аз знам защо
се будя в утринта
без нейното присъствие
в леглото.
И зреят всеки път,
до вечерта,
мислите,
болящи зад челОто.
Защо ли Бог
не си ме прибере?
Тя негов беше
пратеник - любов,
и тази обич
няма да умре
за онзи свят
дори да чуя зов.
Зная, че ще бъдем
двама пак,
в отвъдното,
със лунното момиче.
Там, където няма
студ и мрак
ще му шепна пак,
че го обичам...

А до тогава
този хубав ден
тука стиховете ми
ще срича:
На този ден,
от Бог благословено,
родило се е
лунното момиче.