Живота се е свил на топка-
бавно от сандалите оцежда
капки плач и морски смях,
след поредната разходка.
Въздухът изпъва кожа
под влагата, която трака
с темпото на всяка капка.
Къщурка стара оживява,
след цяла вечност от забрава-
от старост покрива разказва...
Как бил е бент за дъждовете
и сняг с гърдите си подпирал,
как от виелици и жега
многобройна челяд е закрилял.
Момичета с чадъри цветни
прикриват своите усмивки,
като с букети многоцветни.
Вали и всичко оживява,
освен цветът на щедра вишна,
който в мислите ми прецъфтява.
09.07.2005