автор: esme

Бих искала
да ти покажа дъжда,
а след това
да го изсънувам
когато
се губя в пустинята
чувствам се толкова крехка.
Виждаш ли как
от топлината на всички звезди
се пръскат сивите облаци,
сякаш небето измива следи
от нашите погледи,
а земята изчезва
миг преди да я пипнем.

Не вярвям ,
макар, че това се е случвало
хиляди пъти
като живот зародил се в локва,
а после
после без време изсъхнал,
преди самите причини
или след тях,
понеже съм проверила
всички възможности
и вън
и вътре
и другите
просто някои хора не се разхождат
когато вали
мокрото цапа очите им,

но ти
където и да заминеш
ще срещаш
в лошото време сълзите ми,
не е тъжно
непоносимо е
и самота
нима се страхувам да я изгубя,
всяка капка отделна вселена е,
а ние още си нямаме своя.

Исках само да ти покажа дъжда
първият
или последният
няма значение
виждаш ли
тези мокри петна по тавана

означават "обичам те".