автор: MALVINA

"Защо,когато се прибера у дома ти винаги мълчиш?!"
Стотици хиляди пъти съм си задавал този въпрос и така и не намерих отговора...не желаех да го намеря.
Днес,след 10 години мълчание сякаш най- накрая си казах "Достатъчно" и подадох ръка на Истината.Понечих плахо да я докосна,а тя посегна рязко към мен в желанието си да ме сграбчи. Отстъпих крачка назад,но вече бях отворила страшната порта...тази на "истинския ад".Изведнъж очите ми смениха цвета си от малахитово зелено в блатисто,а устните ми се пропукаха от жегата наоколо.Чувала бях за седемте кръга на "Оня-другия Ад", но този беше по-страшен,защото го бях сътворила самата аз.
Странно,но от парещите истнинни искрици около мен косата ми започна да посребрява...посегнах да я докосна,а в ръката ми останаха сам 10 сиви косъма...само толкова.Не ми бяха нужни,нищо не ми бе нужно,исках само да разбера... "Защо,когато се прибера у дома ти винаги мълчиш?!"
Не помръдвах от мястото си,стоях като вцепенена и търсех истината някъде там...пред мен.Хиляди думи се блъскаха в ума ми,а аз все питах ли питах "Защо,когато се прибера у дома ти винаги мълчиш?!"
Нямаше кой да ми отговори...