Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 507
ХуЛитери: 0
Всичко: 507

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаOй, где был я вчера... - Владимир Висоцки
раздел: Преводи
автор: hixxtam

Ох, къде бях вчера аз? Убий ме, не знам!
Помня само... тапети стените красяха
Помня Клавка, стоеше с приятелка там.
Целувах и двете. Те пък се смяха.

Сутринта станах. Нарежда ми тъжно гласче,
домакинята как съм ругал, дори и заплашвал.
Гол съм играл. Песни крещял с часове.
Баща ми е шеф! - говорил съм... Шеф-генерал!

Скъсал съм ризата. Удрял в гърдите с ръка.
Крещял съм, че всички са ме предали.
Гостите гледали. Клатели тъжно глава,
от песните... нищичко тъй не разбрали.

Уж спрял съм да пия! Дори съм заспал.
А после започнал съм всичко да троша.
Стените залял съм с вино, в пода - кристал
Сервиз за кафе през прозореца... в коша!

На никой ни дума не съм позволил.
А после те някак си... се съюзили.
В гръб ме издебнали... докато съм пил
Бързо ме вързали... Ритали! Били!

Лицето ми някой заплювал. Друг водка наливал.
Танцьор пък в корема ми... дансинг открил.
Млада вдовица от някъде там се явила...
В къщи нали е сама, над мен се смилила!

Пребледнял с разбито лице съм стоял.
Притаен аз съм молил смирен и унил.
Развържете ме, моля! Така ли ще спя?
Съгласили се! А някой ножовете скрил.

И настъпила после една... думи не стигат.
От къде тази сила в мене дошла...
Като звяр разярен съм се надигнал,
врати и прозорци, балкона съм сринал!

Ох, къде бях вчера аз? И на светло не зная!
Помня само... тапети стените красяха.
Лицето ми синьо... Пребит след гуляя...
Къде да отида? Ох, боли ме стомаха!

Главата боли! Водица желая! Пожар ще гася!
Както съм легнал... по-добре да умра!
Добре, че вдовицата всичко туй преживя,
Добричка е тя! За това ме прибра.




Oй, где был я вчера...

Ой, где был я вчера! Не найду, хоть убей!
Только помню, что стены с обоями.
Помню Клавка была и подруга при ней,
целовался на кухне с обоими.

А наутро я встал. Мне как давай сообщать,
что хазайку ругал, все хотел засрашать.
Что будто, голым скакал и будто, песни орал,
а отец, говорил, у меня генерал.

А потом рвал рубаху и бил себя в грудь.
Говорил, будто, все мне продали.
И гостям, говорят, не давал продыхнуть,
все донимал их своими акордами.

А потом кончил пить, потому что устал.
Начал о пол крушить, блогородны,хрусталь.
Лил на стены вино а кофейный сервиз,
разтворивши окно, взял, да и бросил вниз.

И никто мне не мог даже слово сказать.
Но потом по тихонко оправились.
Навалилиць гурьбой, стали руки вязать,
а потом уже все посабавились.

Кто пливал мне в лицо, а кто водку лил в рот,
а какой-то танцор бил ногами в живот.
А молодая вдова, верность мужу храня...
ведь живем однова - пожалела меня.

И бледнел я на кухне с разбитым лицом.
Делал вид, что пошол на попятную.
Развяжите кричал, да и дело с концом!
Развязали, но вилки попрятали.

Тут вообще началась - не опишеш в словах.
И от куда взялась столько силы в руках?
Я, как раненный зверь, напоследок чудил,
выбил окна и дверь, и балкон уронил.

Ой,где был я вчера! Не найду днем с огнем.
Только помню, что стены с обоями.
И осталось лицо и побои на нем.
Ну куда теперь выти с побоями?

Если правда оно, ну хотя бы на треть.
Остается одно - только лечь помереть.
Хорошо что вдова все смогла пережить.
Пожалела меня и взяла к себе жить.

В.Висоцки


Публикувано от BlackCat на 28.03.2004 @ 02:55:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   hixxtam

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.04.2024 год. / 00:59:19 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Oй, где был я вчера... - Владимир Висоцки" | Вход | 2 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Oй, где был я вчера... - Владимир Висоцки
от Silver Wolfess на 28.03.2004 @ 04:05:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Поздрави и целувки!


Re: Oй, где был я вчера... - Владимир Висоцки
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 27.10.2008 @ 17:49:07
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
сега го видях, поздрави, едно от любимите ми е