автор: ariel_b

Една моя приятелка често ми казваше: "По-силна си, отколкото предполагаш." Че не бях силна, не бях. Но много ми се искаше да бъда.
И сега го искам. Искам да мога да се огъвам, без да се пречупвам. И да не настивам от есенния дъжд. Само да го събирам в чашка от листо и да го пия капка по капка. Искам да се целувам със слънцето, без да изгарям. Мечтая си да измисля противоотрова срещу лошото настроение. И да бъда твърда, без да съм дебелокожа. Да вървя сама и да се опирам само на себе си.
Обичам да рисувам с устни и с думи, и с усмивки. По лицата, по тетрадките, по прозорците. Обичам и върху мен да рисуват. Светът е палитра. Важно е да умееш да смесваш цветовете така, че да не губят блясъка си. И да си имаш свой собствен цвят. Във всичките му нюанси. Не е никак лесно, но усилията си струват.
Такива неща си говорим с моята приятелка. Понякога сутрин тя ме гледа от огледалото и ми се усмихва.