автор: victo

През разпръснатите мисли
се процеждам,
събирам се в ядро,
изписвам се във точка,
стопираща въпроси
без отговори
и отговорите
на липсващи въпроси.
А истината е винаги
в средата,
най често пропусната
и непозната,
засенчена от суетата,
заровена в парад от думи,
събития, и дати,
заключена у всеки
да мълчи..
А ключът, уви, загубен е,
но дълбоко някъде
навътре спи.