Обичам да ровя в пръстта. Да забивам пръсти в нея. Във влажната, следдъждовна пръст. Да я държа в шепи. Да я вдишвам. Толкова е истинска. Пълна с живот.
Из нея кипи. Населена е с коренчета, песъчинки, личинки, мравки, паячета, яйца. Богата е пръстта. Топла. Плът.
Мога да си направя човече от нея. И да го дам на червеите.