автор: desiteneva

Графоман съм, Графоман :-)

Теперь мъй вместе с Гена, он необикновенъй, а самой, лучший в мире крокодил...

Привет вам! Давайте познакомимся! Меня завут Чебурашка.
По точно така ми викаха, допреди да се запозная с Гената, най-лучшия крокодил на света. сега ми микат русата Чебурашка или за по-кратко Деси. Това последното, незнам кой ми го измисли. Но който и да е, това няма особено значение.
Спомням си времето, когато бях само една обикновена игрушка безимянна, с едни такива голееееми уши и с най-странносмешната муцуна, която само някой пиян руснак може да нарисува. както споменах, сега съм просто Деси, оная, с многото приятели и неизменно с един голям зелен господин, метнал старо руско акордеонче на лявото си рамо. Можете да ме забележите навсякъде - пред някоя витрина за играчки, например. Седя си и си зяпам с часове, докато една голяма лапа не ме потупа по рамото и не ми каже: „"Ну, мой друг, давай пойдем вместе." Точно в този момент аз ставам най, ама най, най-щастливата Чебурашка на света. Което не ми помага особено. Откакто реших да се променям, уж за хубаво, преживях какво ли не, но чакайте сега да ви разправям. Като начало изпитвах голям срам от ушите си. Накъдето и да ги срешех, все щръкваха. Чебурашкина им работа, ама не бива така Друзя, така не може. Щом ще съм аз, ще съм хубава. И взех, че се изрусих. Не съм си и представяла какъв поразителен обрат ще настъпи в живота ми и този на Гена, след безразсъдното ми действие.
Много скоро започнах да се появявам по вестниците. Ползваха ме, за да привличам вниманието на читателите и да им увеличавам тиража. Стигна се дотам, че щом имаха материал за някого, но нямаха негова снимка - хоп, лепваха моята, в голям формат, та да ми се побират ушите. Станах известна, но реших да се откажа, заради Гена. Той горкият все се нареждаше до мен за снимка, с тайната надежда да го харесат, но накрая снимката биваше отрязана и на нея присъствах само аз, с русата си косица... Преди година почнах работа в един парти център. Взеха ме без конкурс. А то нямаше и нужда. Никой от другите кандидати не можеше да си мърда ушите като мен, нито си навиваше косата около тях като тюрбана на Индира Ганди. Изкарах там всичко на всичко 5 месеца и напуснах. Пак заради Гена. Нали е все около мен, та плашеше децата с големите си зъби. Иди, че им обяснявай на майките после, колко лучш е моят друг... Не се мина много време и ме повикаха за актриса в местния куклен театър. „Идеална си" - казват. Не ти трябва кукла, ти самата приличаш на такава. Постигнах големи успехи там. Даже смятах да се позадържа за по-дълго, но само след четири представления ме изгониха от работа. Заради Гена. В деня на най-голямото представление, когато аз бях водеща и най-уважаваните в града бяха вперили 300 чифта очи в мен (ако не броим очилата), Гена ми извика зад кулисите: „Браво ти! Върха си! Хайде сега, вземи се поклони няколко пъти, докато минаваш през сцената. И аз се поклоних, какво да го правя Гената, приятелче ми е .Естествено резултатът беше повече от плачевен. Тъй като ушите ми бяха така големи, косата ми руса като метла, публиката си помислила, че съм портиерка и, че щом се мете е време да си ходят. И си тръгнаха по средата на представлението... Край, разделих се и с тази си руса амбиция... Наложи ми се отново да си търся работа. Не бях се отчаяла много, но имах нужда от незабавна изява. Исках да покажа коя Чебурашка и какви заложби има, а и новият ми вид трябваше незабавно да бъде забелязан. Докато си пихме млякото с Гена веднъж, случайно забелязах на витрината на една книжарница, залепена обява: „Търсим книжари с атрактивен външен вид и добра комуникативност." Незнам дали на мен така ми се стори тогава или наистина беше написано, но най-отдолу с малки букви се четеше: Русите са с предимство. Ех, тъкмо за мен. Обичам книгите и Гена ги обича. Чудесна възможност. И ме взеха. Харесаха ме. После един ден се наложи да бършем прозорците и тогава успях да видя отблизо висящата все още обява. На нея, най-отдолу пишеше: „Говорещите руски са с предимство". Лошото дойде, когато споделих това с Гена, защото и той като мен беше без работа и отчаяно търсеше местенце, където да си завре опашката и акордеончето, ако може. А той като един виден русофил беше във възторг, че се търсят специалисти като него и така да се каже, нахлу с взлом в книжарницата ни. Какво се случи после, няма да ви занимавам, но и там изкарах само месец. Заради Гена. Оказа се, че най-лучшият в света крокодил е и най-глупавият, който познавам. Съгласи се да работи без пари, само и само да си упражнява руския. А онези, само това и чакат. Като видяха, че може да пестят от него, решиха да пестят и от нас. Та се наложи да си оставя униформата, да навиря гордо уши и да си тръгна. А, ама аз като съм руса, да не съм за един ден Чебурашка.
Гена ме съжали и също си тръгна. Това се случи съвсем наскоро и досега работа не сме си намерили. Но пък намерихме повече време да сме заедно. Открихме нови неща за себе си и затвърдихме приятелството си. И сега можете да ни забележете по улиците, ако се поогледате за едно дребно човече с големи уши и изрусена коса и един голям, зелен крокодил, с акордеонче на лявото рамо. Вървим си така и си ближем от сладоледа с шоколад и ванилия. Кой знае, може би тези дни ще си намерим друга интересна работа, където да сме двамата - с Гена!!!