(в памет на Вазов и всички позабравени български автори)
Понякога, някой
ми казва,
че живея в далечен
свят непознат…
Понякога някой
разказва
приказка за вечен
герой прокълнат…
вечно скитащ и бродещ
в себе си -
търси покой…
Може би…
остарях за приказки
от далечни земи
Почти съм забравил
за рицари, вещици
и хиляди черни магии
Но знам за
героя от новия свят
…
Тъмен, унил,
бродещ из каменни улици
скитащ навред
по земя от стомана,
пластмаса и ток;
осветена от милиони
студени звезди,
но също толкова мрачна
като очите
на този…
Човек от новия свят
Отражение от широкия,
плазмен екран:
усмихнати, изкуствени хора
и
болни, празни души…
Всички се крият във своите
кутийки и пеят песен
една за живота…
С Кока Кола в ръка
някак небрежно забравят
за изсъхналите техни сърца,
пронизани от ръждиви пирони
тяхната болка една
се превръща в усмивка…
и пак се редят:
Мики Маус и Алиса
Батман и Робин
Ледената кралица,
Жабока Кърмит,
Мазната пица и
магическите тигани;
детективи, затворници,
комедии и пищни мадами;
усмихнати водещи и
хиляди кървави драми:
стотици нови герои
Забравихме себе си,
потънали във вечната сянка
на изкуствени птици,
закачени за кабели
и компютри…
Същите тези мокри пернати,
наричащи себе си
гордо хора-герои
…
Измислени и банални,
оплетени в хищните лапи
на своите пикселни богове,
отричайки любов и реалност
истина и лъжа…
А креслото ги чака
за поредния епизод от
"Спасителите на плажа"
"Той е млад, здрав, интелигентен":
каза някой и млъкна,
забравен във страниците
на своята остаряла реалност
"Дайте му работа, нима не е заслужил"
И ето, работата получи я:
смеещ се ехидно в ефира,
С лъскави дрешки подвиква:
"Купете си новата бира"…
Нека да свиква,
защото утре вместо напитки
ще ни предлага да ни подписва
нашите документи
И герой е, хората не отричат
ухилен с лъснати зъби,
нищо че Бай Ганьо наричат
го всички;
какво от това
"Хубава е новата бира"
И забравят да плачат
….
И вместо сълзи във очите им
отразяват се нов
всевластен герой, нищо:
"Той е млад, здрав, интелигентен"