автор: Illi

Ще ви разкажа моята история,
която знам, че ще се случи.
Започна с някак приказна теория,
която скоро сам проучих.

Лежало, казват, по средата на Вселената,
огромно сребърно яйце.
Безсмъртие постигал който падне в бездната
на врящото космическо сърце.

Аз знам, че всички ще се смеете,
когато се стопя във тишината.
Но живот не е, което вий живеете -
притиснати между небето и земята.

Поет съм бил, ще кажете, и романтик.
Аз бил съм вярвал в детски приказки.
Чувал съм, че съм и лунатик,
дните си прекарващ фантазирайки.

Аз тръгвам си, политам, ускорявам вече.
По-бърз от светлината нося се в безкрая.
Престанах да съм незначително човече,
израснах и отправих взор към Рая.

¤¤¤¤¤¤¤

В пространството се носи корабът с беззвучен рев,
покрай непознатите планети и звезди,
с метеорити, носещи се на свободен дрейф,
през удивителни мъглявини.

Получил своето безсмъртие ще се отправя
от центъра далеч към края.
Ще пътувам векове да мога там да се изправя.
Но няма да достигна. От сега го зная.

Ще видя много чудеса във Космоса -
комети, черни дупки, флоти, нижещи се с дни.
Пръстта на хиляди планети ще докосна,
ще гледам как угасват хиляди звезди.

Пътуването ми ще бъде дълго и опасно,
ще бъда сам в космическия студ и мрак.
Миналото ще се слее във петно неясно;
вече няма да изпитвам ни тъга, ни страх.

Ще изчезне радостта от чуждите ми дни,
прекарани на чужди светове;
Ще угаснат чувствата като далечни светлини,
животът ще изгуби цветове.

Но аз няма да старея. Само ще се изхабя.
Ще бъда уморен от своите различни роли.
Ще пия вино под лъчите на рубинена звезда,
"Дали ми се живее още" ще се питам, и "Защо ли?.."

Не, аз няма тъй погубен да сивея!
Кораба ще ускоря към сърцето на звезда,
когато ми омръзне вече да живея.
Аз няма да изтлея. Аз ще изгоря!

Огънят преди да ме погълне ще си спомня
как сребърният студ се вля във мойте вени.
Ще разбера, че всичкото ще се повтори.
Вечният живот ще ме намери след смъртта ми.