автор: 108

Дните се нижеха един след друг бавно И монотонно.
Малкото коте се бе превърнало в красив млад котарак И любимец на цялата къща. чустваше се истински господар на заобикалящия го свят. Но той започваше да става твърде тесен за мусколестото му младо тяло. Един ден както се разхождаше по перваза на любимия си прозорец дебнейки с поглед апетитните врабчета погледа му бе прикован от някакво подобно на него животно / бая бои беше хвърлил на огледалото докато разбере че това вътре всъщност е неговото отражение / което се разкарваше в двора. Гледаше изумен това създание И беше убеден че това е котката създадена от господ а всички други бяха копия на някакъв нескопосан имитатор. Опита да счупи прозореца няколко пъти с глава , после разбра че стените също са направени от здрав материал.Безсилието отпуши гърлото му И от там излезоха звуци достойни за миланската скала. Врабчетата излетяха от близкото дърво…