автор: rainy

Толкова е рядко, повечето цял живот не го познават;
издирват, искат го насила,
а съдбата наблюдава саркастично,
защото това така, с молби и търсене, не става -
ако е написано в хипотетичния тефтер,
просто ти се случва.

Тогава, когато ти е подарено;
и наистина е факт;
и е дяволски взаимно,
трябва да го браниш яростно;
без поза, и без грим;
със зъби и със нокти! -
до последния пулсиращ капиляр и алвеола;
до последния ти прешлен и костица;
до последната изтръгнала се от сърцето нота;
до последната пролука светлина в зеницата! -
от липси, и от посегателства,
и вътрешни, и външни;
и от безконечната изпиваща агония;
и раните, наричани сълзящи;
и прахосническо разпиляване на топлото;
и премълчаване на скритите ни болки,
и да се щадим от нас самите - нелепа дефиниция!

Колко още мислиш подобна обич утре те очаква?
Дай ми цифра като някакво предположение.
Идея бегла да ми посочиш, или просто ти е все тая;
или имаш дълбоко скрити в склада си резерви;
или такива чувства не са потребни на единака - вълк?
Сигурно е един от вариантите, за да рушиш без угризения.

Звуча като извадена от евтин сериал досадно пошла героиня,
с мелодраматично хленчене,
но се питам кому е нужен толкова порочен мазохизъм?
Защо? Защо? Защо?
Това е истински безсмислено.
Не разбирам. Повярвай, вече нищо не разбирам...