автор: fakir

Добре, ще го постна така за да можете да го браузвате и даунлодвате. Пишете какво тинквате и какъв е вашия експириънс.
Хайде бай и повече джой да има!

Една невидима сила, безплътна и безформена, без име, невидима, но осезаема и съществуваща, безмилостна и „грижовна". Тя е изтръгнала сърцето ми и го отнася далеч от мен. И се скитам сам, без дом и сърце, опитвайки се да натъпча, като топка от вестници, какафонията от реклами, стоки, цифри, безсмислени брътвежи и празни лица в кухите си гърди. Опитвам се да запълня липсата на обич и топлина с цялото това разнообразие от ненужности създавани и консумирани с една единствена цел - да тупти гигантското сърце на чудовището наречено цивилизация. То пие моите мечти и желания, превръщайки ги в правила и норми, в критерии и класификации. Превръща божественото в мен в посредственост, загадъчното в бъркотия и стрес, трепета ми в реакция, жаждата ми за живот в борба за оцеляване. Динамо захранващо голямото и бездушно нищо.

Пари, проекти, колективи, динамика, ангажименти и всичко това за да можем да си купим по-голям, по-модерен, по-престижен, по-по… какво?
В зимната нощ се прибираме уморени и изнервени, заринати от промоции, намаления, окомплектовки и потребителски указания. И в гърдите е кухо, близките са ни чужди и далечни, някъде между касовите бележки и сметката за ток...

Дали не е по добре да се шляеш премръзнал с ръце в джобовете и цялото време на света, потънал в мисли от какво да се лишиш за да можеш въпреки скромния си бюджет да зарадваш близките си в Новогодишната нощ? Да вървиш, теглен от желания, преследвайки щастливи, несбъднати усмивки и да знаеш, че в студената зимна нощ има една стая изпълнена с присъствие и топлина наречена твой дом!

23.12.2004