автор: Mojsei

По среднощната пътека
крачи див петел с надежда
към една победа лека,
що в сластта повежда


Без да мисли тръпне в радост,
изтъкана с болка и тъга -
ех, защо да споря с младост,
няма да се караме сега!?


Но пътеката е дълга нещо,
че не става нежна -
ех, сърцето не е вещо
как да стане тя копнежна.


Дивият петел се извинява,
че е още млад
и наивност проявява,
устремен с приказки за глад.