автор: Liulina

Вървяха и все пак не бяха пътници. Изкачваха върхове, а не бяха алпинисти, криеха се в пещери, а не бяха планинари,къпеха се във дълбокото, а не можеха да плуват...
Това са хората,само те могат да изкачват върхове без те непременно да са в планината и покрити със сняг,да са обрулени от вятъра без дори лек ветрец да ги е докоснал...Това са върхове е вятър,пещери и океани в тяхните собствени светове,емоциите им и техните действия пораждащи такива емоции и в другите.
Всеки следва стъпките на някой друг,докато не намери своята пътека и не тръгне да гради нейното разклонение...индивидуалност!
Пътищата са илюзорни и истински изминаваш километри всеки ден без дори да си станал от стола...това е днешният свят,срес без реалност и реалност в стреса...
Хората забравиха да бъдат новатори или откриватели за себе си на природата...толкова много информация,толкова много знание,а в действителност,как ще се справим в реалността,когато сме я симулирали с едно натискане на копчето на компютъра,телевизора,говорили сме по телефона,а къде остава близкият контакт очи в очи,предпочитаме другия не е толкова задължаващ нали?
На трябва да ходим,да носим подаръци...забравихме ли да се радваме на живия живот а?Оборете ме ... моля ви това ще ме зарадва!!!