Аз съм спукан балон и завързан вися
на конец в ръка на момиче.
Влажен, мек и набръчкан, увиснал така
на разпорен стомах приличам.
Аз измолих любов, но страстта ме уби
и ме глозга със зъби тънки.
Мойте тленни останки полепват в следи
от изсъхнали чужди слюнки.
Тя ме вее навън и, завързан с конец,
да ме хвърли в калта не бърза,
сякаш щастие нося й - пръст на светец,
сякаш нещо още ни свързва.