Това е нещо, което не може да се опише
Никой не го познава,
Но всеки за него пише,
Чудейки се какво става
Събуждаш се рано
Тръгваш по улицата
Казваш "Здрасти" на всеки засмяно
Но, хладни им остават лицата...
Постепенно чувстваш,
Че ти си самин
Никой не познаваш
На света един
Какво ли е станало с теб през ноща?
Защо никой не те познава?
Защо е изгаснал огъня в пещта,
Имайки за цел да те сгрява?
Студено е, чувстваш как замръзваш
Мозъка ти охладнява
Последна молитва продумваш
Защото сърцето ти се вледенява
Питаш се защо си сам
Какво е това наказание
Да умреш съвсем сам,
Сам, сред това забравяне
Постепенно чувстваш,
Как потъваш в мъглата
Напускайки света, пак пропадаш
В бездните на забравата