автор: kiromaiden

Крайно време е да осъзнаеш сам
Защо живееш и защо си тук?
Помощ от мен не чакай да ти дам
Скоро ще умреш на себе си напук

В празния си прозрачен мозък гладък
За идеи няма плодородна почва
От живота си вкусил само дребен залък
Затъпял си, а той тепърва започва

Може би наистина ще проумееш
Че не си просто сянката отсреща
А си човек да живее умеещ
И проблемите гордо да посреща

Защото без сам да си осъзнал
Какво за тебе значи да живееш
Ти отдавна ще си гниещ и умрял
Умрял без житейския смисъл да проумееш

Живота докато умреш ще бъде ад
Ти ще бъдеш никой с мозъка си непотребен
За удоволствия ще изпитваш глад
И ще следваш до смъртта пътя си безцелен