автор: MALVINA

Защо ли винаги мечтая,
като си знам как бързо ще се сгромолясам.
С чистите си чувства нечиста спрямо мен игра играя
и после се насилва да си ръкопляскам.
Кога ли ще престана да копнея,
навярно щом последната мечта у мен убия.
На своето нещастие се смея
и сълзите си по женски от теб не смогвам да прикрия.
За кой ли път ще си остана пак сама,
в тъмното без теб до болка наранена.
Ще стене мъчно изтощената ми от страдания снага
,а душата ми е ще е загнила и ужасно омърсена.
Уморена ли съм вече да живея,
да продължавам ли да плача или гръмогласно да се смея.
Объркана,отчаяна и изнорена...
Отговорът ще намеря ли
или без теб да продължавам да живея