автор: Bjorna

На Т.


Сякаш захар в гореща чаша
се разтварям по кръга
върху тялото ти
с лепкавия сън блестящ
заспивам върху сенките
в лъча пръв слънчев и скимтящ
Наполовина изстискана
от тубичката
течна като аквариумното
лято с което покриваме паркета
пуст в стаята си в дробовете
На прах сгушила се
в твоята тръпчинка
ще получи за закуска
чай разпадащ се на трици
и захапала порцелановата чаша
се запитвам ако те видя яхнал птица
бих ли плакала или ще залея
с чая
бензиновите мисли...

Но аз съм послушна.
Много послушна, стига ми само
една порция слънце в погледа твой боцкав
и ще поделя наполовина с тебе руската си водка
И ще се отъркам о бузата ти мека
равнодушно скимтя
Малко ми трябва-
изкусно сплетена мрежа от прежда
около очите
и две тръпчинки
за да си направя пъшкул от косите ти
и лично мое място в него за да се скрия
и ако ми се отдаде възможност
ще стана на гласа ти най- огнената нотка
А после с маниаклна педантичност
ще се пробождам с тъп предмет
в корема...