автор: angar

Твоето лице е тъжно цвете.
В неговите хубави черти
някаква тъга неземна свети,
неизказана печал блести.

А цъфтят наоколо липите
с мек, опияняващ аромат.
Като от надежди са превити
клонките. Ликува всеки цвят.

Твойта гръд цъфти, но не ликува.
Не трепти, не мами с тръпен глас.
Някой трябва да я излекува.
Жалко, този някой не съм аз!

Ала този някой съществува.
Ако не, от нежност и копнеж,
ти сама ще си го изрисуваш,
ти сама ще си го създадеш.

И жената в тебе ще се сбъдне,
и докрай ще се осъществиш.
Щедра, всеотдайна, безразсъдна,
с пламенна любов ще го дариш!

Някой със възторг ще те изпие -
идва, наближава този час!
Той от щастие ще се опие!
Жалко, този някой не съм аз!