Подлъган от изкушения греховни
Аз зарових чувствата си в празнота
Потънах в престъпления мисловни
И сърцето си потопих в хладнота
Някога аз бях човек нормален
Умеещ да обича и да страда
Но дойде този момент фатален
Когато се появи една преграда
Преградата застана точно между нас
Завинаги разделяйки нашето щастие
Аз потъвах в свят на мрак без глас
И от злото получих своето причастие
Вече не съм същия човек нормален
Какъвто ти ме виждаш в съня си
Не съм принца - добър и идеален
Какъвто ти запазила си в спомена си
Днес аз съм просто една душа
Която броди без сърце по света
Но често посещавам те в студа
Когато ти потънала си в съня
В съня за нашето съжителство
Което беше наистина красиво
Аз почти повярвах в щастието
Но, уви, промених се в животно диво
В животно, което търси кръв
С това то обича да се препитава
А бях човека, който те обикна пръв
Но знай - спомена за теб остава!