автор: MALVINA

Все хубавото виждам в мислите греховни
и пълзешком опипвам обичта.
А вмиг усещам,че са тъй лъжовни
и трудни за достигане по нечия вина.
Упреквам себе си,защо ли?
Макар ,че страстите раздадени от мен са.
И трупат ли се,трупат своеволия
отново с помощта на чуждата намеса.
Кога ли сили ще намеря
и на любовта гърба си ще обърна.
Та с чиста съвест болките си да премеря
и миналото с мъка пак да върна.
Едва ли ще е скоро,аз се зная.
Сърцето си наопаки не ще да преобърна.
Не ще намеря смелост да призная
и в далечното назад да се завърна.