Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 591
ХуЛитери: 4
Всичко: 595

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: pastirka
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодаръкът
раздел: Други ...
автор: lusi

Някога, много отдавна, живееха в един град, един млад момък и едно младо момиче.
Страната в която живееха се знаеха и почитаха както държавните, така и законите на Твореца. Макар че бяха родени там, те се познаваха от скоро и между тях пламна любовта. Те много се обичаха и копнееха да бъдат заедно. Всяка минута, всяка секунда от живота си те желаеха да посветят на любимия. Живееха като в приказка и за тях като че ли не съществуваха други добри и красиви младежи. Те си казваха:
Ние сме родени един за друг. За тях целия свят, това е той(тя).
Младежът се е осъзнал. Нещо му липсва. Реброто си е там. Той си има родители, има си приятели. Тя иска да направи своя любим щастлив, но не знае как. Кой може да ги направи щастливи? Този, Който е създал човека знае. Желае да покани всички на сватбено тържество. Да може и други да се зарадват с радостта на тези двамата. Създателят им е приготвил специален подарък. Той го е скътал някъде там. Желае да им го даде на определеното време. Преди тържеството те откриха подаръка и решиха да си легнат и да го разпечатат.
Но какво става? Пита Твореца.
Какво е това? Очуден, задава Си въпрос.
Някой е ровил тук и е разпечатал подаръка!
Няма изненада.
Няма радост.
Само разочарование.
Тя е виновна! Казва момъкът. Тя ме предизвика.
Той е виновен! Той пръв го намери. Сочи го с пръст.
Любовта не съществува!


Публикувано от BlackCat на 27.06.2005 @ 08:02:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   lusi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.4
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 21:06:25 часа

добави твой текст
"Подаръкът" | Вход | 2 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Подаръкът
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 29.06.2005 @ 09:06:33
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/
Подарък - разпечатан:)
Ако е това, за което си мисли болния ми мозък - доста оригинално авторово решение:)
поздрави


Re: Подаръкът
от lusi на 29.06.2005 @ 22:30:53
(Профил | Изпрати бележка)
Съществува ли любовта? Основният неин принцип е да прави другия щастлив.
Това е да дадеш на любимия най-ценното, най-съкровеното което имаш на определеното време. Същото се отнася и за момъка. Неговото задължение е да пази своята любима чиста и неопетнена защото я обича. Моето мнение е че любовта съществува.

]


Re: Подаръкът
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 30.06.2005 @ 00:42:53
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/
ама тя любовта е нещо много различно............
хубаво де ами ако момичето си е легнало с някой, който обича............той после я е зарязал........
това означава ли, че няма да обича никой друг, само защото не е девствена?????
помисли малко..........
доста първично звучи на пръв поглед.............във всяка ситуация е различно......а и много по-ценно е да отдадеш сърцето си.........тялото може да е притежание на всеки- колкото и грубо да звучи...........
поздрави

]


Re: Подаръкът
от lusi на 12.07.2005 @ 02:48:21
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Jessica! Имаш хубаво тяло и също мислиш
добре! Представи си че сме любовници и не можем един без
друг! Сега, аз се възползвам от твоето доверие към мен и
пожелавам интимна връзка. Как би постъпила? Понеже сме
добри приятели, ти ще отдадеш сърцето си на мен както и
тялото, което харесвам! Нали така? Иначе, мога да ти се
престоря на обиден и няма да пиша никога повече стихове за
теб. Да предположим че разбереш по някакъв начин че съм
оженен, че имам семейство, любима и три деца. Как ще
постъпиш Деси? Ще ти е много трудно мило дете, ти ще
плачеш, няма да можеш дълго време да ми простиш. Ще си
зададеш въпрос, дали ще мога отново да се доверя на някой
мъж? Ще си кажеш че любовта не съществува и ще си
повярваш. За това Някой е поставил преграда номер едно-
годежът. Време в което да се запознаем по-добре, да изучим
лошите и добрите страни на нашите характери. Да ти кажа
честно, това време на трепет, на очакване нещо да се случи,
на опознаване, докосване е може би най-ценното от целия
многогодишен стаж в брака. Та, това е време и ти да разбереш, да научиш, дали нямам семейство, от какво семейство принадлежа, да си ходим на гостим ти да приемеш моите приятели, а аз твоите!
Преграда номер две:
Законът на любовта!
Не прелюбодействай.
Ха, какво ли ще е това?
Аз трябва да го знам! Това се отнася за мен! Та... ако аз обичам своята жена, няма да искам интимна връзка с теб?
Та.. ако аз съм обещал на нея вярност, докато смърта ни раздели!
Чакай да се щипна!....
Изглежда не съм умрял!
Второ, аз ще желая твоето щастие, понеже те обичам, няма да злоупотребя с теб!
Дори ще се моля, ти да бъдеш наистина щастлива и да изпиташ истинската любов, която е вечна и никога не отпада.
Любов, която не гледа на лице, любов, която ми прощава 490 пъти на ден!
Ще спра до тук, защото, май коментара стана по-дълъг от произведението.
Обичам те, като своя дъщеря и желая ти, да бъдеш мой истински приятел!

]


Re: Подаръкът
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 12.07.2005 @ 23:39:12
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/
Коментарът ти поражда доста въпросителни мен. Сега ще се постарая да изгладя накой от неяснотите по отношение на мен.
Така хубаво започваш.ама каква е връзката на хубавото тяло и това, че мисля добре - пък и снимките не означават нищо- повялвай ми възможно е да тежа 80 кг и да изглеждам отблъскващо - в интернет има всякакми. За мисленето. чудесна констатация, но се опасявам, че не се познаваме достатъчно, за да правиш генерални заключения.
На следващо място май трябва със съжаление да констатирам, че съм извън годините на момичешките увлечения и мога да си направя много точна преценка кой мъж за какво точно е с мен и какво бъдеще имаме заедно.
Годежът се опасявам, че е доста остаряла фигура - в момента 75% от двойките живеят в условията на фактическо съпружеско съжителство, което колкото и да не одобрявам е все някакъв приемлив вариант.
Не бъркай секса с любовта и доверието. Хубаво е когато и трите са едно и също нещо, но се опасявам, че все пак трябва да си стъпим на краката и да назоваваме нещата с истинските им имена- просто този филм отдавна го няма или поне рядко съжителстват под един покрив любов, вярност, доверие и т.н...
Приятелството е трудно нещо..........наистина.....
Какво мислиш по тези въпроси?
поздрави и ти желая успехи

]


Re: Подаръкът
от lusi на 13.07.2005 @ 02:32:49
(Профил | Изпрати бележка)
Ти, си ми приятел! Истинските приятели обичат и желаят само доброто на другия! Те, не се мерят на кантара, преди да си стиснат ръце! Това, че си разговарят, означава че тече в тях някакъв мисловен процес. А това, че им е приятно да разговарят и мислят един за друг е така, защото са приятели! Наистина, ние не сме се виждали! Дори, да си не дотам лека, аз ценя тежеста на твоите съвети! Истината за любовта, ние изучаваме през целият ни живот! Когато сме се родили, ние започваме да се учим на любов. При първият ни писък, ние научаваме кой ни обича и кой ще се грижи за нас. Интересно ни е? На единият от тях двамата наричаме мама, тя отговаря за храненето и хигиената. Разбираме че е добра, и също така се справя добре, защото ни обича! На другия тип наричаме татко, той също е добър, всяка вечер ми чете по една приказка а през деня помага на мама. Когато малко порасна, толкова че да мога да се погледна в огледалото виждам че и те приличат на мен! Значи, няма нищо случайно, родил съм се там където трябва! Тази обич след това предавам и на своята любима, а пък тя на мен своята и така на нашите деца! Любовта не угасва!
Приятелството също!

]


Re: Подаръкът
от lusi на 09.12.2005 @ 06:14:14
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли Деси, не целувай никого преди да се омъжиш. Другото ще ти кажа, когато се срешнем, надявам се това да стане скоро

]


Re: Подаръкът
от pany на 29.06.2005 @ 09:30:58
(Профил | Изпрати бележка)
:) sorry, но ако добавиш около 20 запетайки на съответните места.........
а колкото до "подаръкът"... отдавна момичетата не пазят "подаръка" си за "тържеството"...
...но... какво от това...
отживелици....


Re: Подаръкът
от lusi на 29.06.2005 @ 22:42:00
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти pany за това че ме поправяш. Желанието ми е за в бъдеще да не допускам грешки. Дано това да е и желанието на двамата влюбени.

]