автор: SUBLAZUN

Жартиерът ухае на сласт и на мъж,
увлажнен от задъхани парещи пръсти.
Погали го! Очите ми молят за мъж
задуши се в косите ми златни и гъсти

Целуни ме, нахален и нежен бъди,
тази вечер съм твоя арабска богиня..
съблечи ме и бавно и нежно ближи
осмучи ме... обичай ме - сякаш ме има....

Отиди си... след теб ще мирише на дим
и на старост от двете петна на чаршафа...
ще изпия дъха ти и малкото грим
ще се плъзне със сълзи в някоя шахта

в ушите ми още звъни твоят дъх-
блажен и кротък туптежът на Вената
усещам по моята трепетна плът
да пълзи Вещество на Вселената

целуваш платените устни с ламтеж
гърлено молиш "Оставай!"
и аз се връщам при теб нажежена
подвивам пред твойта любов аз коляно

Tракат обеците ми по твойте рамене
хлъзгат се гърдите ми по стана ти
приготвени във ъгъла 2 чаши със кафе
за да може дълго будни да останеме

и нека падам от леглото, без корона,
от дървото на живота да ме смъкнеш!
за мене, Мария Магдалена на Пилона
е важно дълго в мене да се търкаш!

на сутринта - самотен се провесил
от абажура турско син комбинезон
и мокpа, твоята принцеса
събира си дантелите от пода

отмъкнал всичко, аз без свян
душата си дори ти дадох
сега пилонът е печално празен
грешницата днес ще страда!