автор: trite_gaidi

Къкто одя пу росата,
кой ли ш`ма застигни,
със тес шаренити фусти,
чи да ги задигни,
`неска билу ден личебен,
сички жЕни в селу,
ощи дет ни са добили,
търчат за лечилу.

Не, чи нещу съм булнава,
ма и ас утивам,
чи да гледам ритуала,
там да са путривам.
Можи зер в гюрлюци пресни,
възнък да пулегна,
ша ги търся по високи,
ризил да избегна.
Когит наближи да иди,
сички сми гутови,
стегнахми са за навънка,
се у дрипи нови.

Чи да бъдиш здрав и читав,
тряба са накисниш,
из водити у дирету,
болки да затисниш.
Ма пу стари книги пиши -
гол крусно да седниш,
и пу нивити да одиш,
житу да пусегниш.

Сички мОмци що ги има,
търтиха кат луди,
фанаха гори, пуляни,
уж, за пипируди.
То, чи пипируди има,
зер и те ут селу,
ама дан ги сгащи попа,
чи станА дибелу.

Брахми цъфнати гюрлюци,
у пазви ги трихми,
качвахми ги на глави си,
ич ни са срамИхми,
дип и мисла ма затиска,
чи ша одя трудна,
дет съм газила тревити,
с мойта фуста чудна.
……………..
Викат, то щи са убади,
зер, ша ти пририта,
аку земи ти са дига,
рабутата й скрита.