автор: ESEN

Да! Израстнах аз при "Тато"
Беше време не богато.
Живеех в къща, с двор дори
При все, че нямахме пари.

Имах радост в пълна къща,
Учих, скитах и се връщах.
Имах хубав роден край
И държава - Земен рай!

Но, като хубавото лято
Свърши времето богато
На емоции, мечти,
На спокойстие, игри

Днеска моите деца
Скитат плахи по света,
Учат, пеят и мечтаят…
Що било е те не знаят.

Всичко имат си, дори
Те печелят куп пари
Само дето вече няма
Спокоен сън без мелодрама.

А пък, ние, с ЕГН-та
От около ,50-та
Пак бленуваме в мечта
Свойта хубава страна.

Дето нищо не остана
Даже няма я и мама…
Здраве, младост и мечти…
Няма работа, дори!?

Затова във нови щампи
Ще играем чужди танци,
Ще ни учат баш таланти
Как да станем спекуланти.

Че печелят се така
Купища пари сега,
Но приятелите вече
Ще останат надалече,

Пък и всичко е с пари
За приятели дори,
А да не говорим колко
Струва любовта ни?… Колко!?