автор: tender

Не вярвайте на полските брези,
че могат със кокетните си листи
да пазят сянка, а от две сълзи
и вятър, който в клоните пълзи,
да раждат - белокори и лъчисти.

Високо само, горе в планината,
вечнозелени тайните остават.
Когато свърши топлото им лято,
облъхнати от северния вятър,
сълзите им на моите пристават.

Две истински сълзи, в едничка слети,
а вятърът в листата им снове.
Така се размножават световете -
сред вечното зелено Боговете
в сълзи и тайни раждат Богове.