автор: tender

Ще хвана думите напиращи
и с тях ще си направя лодка
за двама - от онези, във Венеция.
Ще бъда в нея сам - с гребло в ръцете си
ще пея нежно и ще чакам Нея,
потрепваща от страх, но с устни жарки
да седне в лодката до мен,
да се облегне на думите, разделящи я от водата,
и да послуша песента без думи...
И само плясъкът на греблото
ще отмерва времето.