Ако не на друго, на сеир и обещания сме богати. Леят се като порой. А не е като да не знаем какво е порой: заваля малко по-силно и по-продължително - и се видя, че у нас всичко се крепи на магия.
Кошерът вдясно жужи, но мед няма. Вляво се чудят как хем да спечелят, хем да си имат подходящ коалиционен партньор. А от ДПС едно си знаят, едно си баят: "Без Доган за Кръстник никаква сватба не може да стане, ако ще и с крадена булка!" Костовистите лягат на релсите като Раймонда Диен, скандирайки "Те не ще минат", за да попречат на БСП тя сама да свали Симеон от влака.
Такова въртене пада, че става безпощадно ясно: другаде може и да няма, но у нас със сигурност съществува четвърто измерение, което няма никакви допирни точки с другите три, където със сетни силици пребиваваме ние.
Център-ляво. Център-дясно. Накъде ще наклонят везните, като това тук не е Темида - да я понатиснеш, както си стои умислена с превръзка на очите! Обръгналият народ потрива ръчички, щото тоя път наистина всеки глас е важен. Не за хората, а за партиите.
Социолозите сондират ли, сондират, и всеки път - отличен резултат! Няма яснота и пъзелът става все по-непредсказуем. И шетнята и суетнята се засилват - режат се ленти, агитират се деца и старци, мало и голямо, куцо и сакато, бедно и богато; ходи се от врата на врата, хорца се друсват, пее се от ухо на ухо…
-Нашата кауза е европейска - викат едни.
-И нашата е такава - контрират други, - но предлагаме по-инакви подходи!
-И нашата, и нашата - надвикват се трети, четвърти и пети.
А от Стара Европа - уморена, бюрократизирана от еврочиновници, директиви и конституции - все по-отчетливо и като ехо на българския политически крясък:
-Кауза! Кауза! Кауза!
се дочува спонтанният възглас:
-Клауза! Клауза! Клауза!