автор: lachistata

Денят, нощта и ти, и аз...
Тъгата, подозрително нагарчаща,
отравя, омърсява и руши.
А времето- безмилостно-
с вечното си черно дуло
ще ни разстреля по разсъмване-
приличаме коварно на героите му...
Облечени в лудост, танцуващи по покриви
и груби, и нахални, направени набързо,
неочаквано,
в кръчмата намерили подслон,
разбили кухата представа, че
животът е
това, което
се случва,
докато ти
кроиш
планове...
Смесица от стилове,
несигурност...
Денят, нощта и ти...
И аз...
Вертепа на случайното,
откликващата самота на утрото,
вечерните съмнения и
хаоса на желаното...
Денят е същият,
нощта е винаги различна
Животът се случва без планове...
И ти...(Когато те обичам
съм нежна и добра...)
И аз...(Прозрачна до кристал,
до капка бистра...)
А тишината
с издайните си слепоочия,
а времето с хъркащо тиктакане...
не сме ли същите...
не сме, не сме...