Аз съм Бес. Никой от приятелите ми не е разбирал моята истинска същност.
Разбирали са я само моите врагове.
Аз куцам към тях с кривите си крака. Нек`ви феминистически курви ме изнервят. Плачат за ... ама не могат да го получат... Чакай, чакай, отклоних се от темата... къде бях, мама му стара??? А, да. Та говорих ви за враговете си. Тези женчовци до един заслужаваха смъртта си. Един истински мъж, като моя милост, трябва да е създаден от черна ледена омраза. Омразата да му бъде най-добрия приятел, въпреки че съсипва ума му. От Спомените боли. Важно за един TRUE MEN също е познанието. Той трябва да знае много. Да знае кога да нанесе смъртоносния удар, от който най боли. Това ще успокои ума му, но това успокоение е временно. Омразата клокочи в съзнанието му. Той се превръща в развалина. Келеши, говоря ви за чудовищна метаморфоза, която за някои е опасна /тези не са TRUE MEN/. Превръща се в черно пагубно съзнание, жадуващо за болката. Неговата и на околните. Никой не вижда тъмносините сълзи на този мъж, който е решил да стане TRUE. Но за него те не са важни /той не разбира все още значението им/, за него е важно болките му да намалеят.
Болките му са спомените и мислите. А болките намаляват след като нарани създанието, което обича, или нещастника, носещ прозвището "неприятел".
ЗЛОБАТА МЕ УБИВА!!!