И все пак,
знаеш ли,
ти си единствена -
като залеза,
като звук от прибоя.
Няма как
иначе
сред толкова истини
точно теб
да приема за своя.
Няма как
иначе
толкова мигове
да ме водят
към края на краища...
Как се нарича това? -
стига ми.
Ти си единствена,
знаеш ли...