Все още те сънувам...
Още чакам да блесне светлина
по черни друми...
Това, че телефонът ми мълчи е...
Неразумен е .
Очаквам те в самотност..,
и затъгувал мен.
А щом съм жива - значи те желая.
Върви!
В онази бяла стая
вратата незаключена е.
Ще те пусне...
Зад прага ще те чакат
светли устни...
Прости ми....
Бе писък на гларус.
Или просто...
от някой перон
отпътува поредния влак.