автор: gumbert

В горите скитах се, и песента ми
Подхващаше и криеше се в листопада,
И ти дойде (така бе във съня ми)
И там застана, в края на гората
Не стигна там, където аз стоях,
Макар и да не смееше обратно да се върнеш.
«Да тръгна с него накъдето видят ни очите?
Нека сам той да посрещне своята любима».

И там, наблизо, сянка между сенките,
Между дърветата, във тъмния им ред,
Застинах аз, и знаех: болка е мълчанието,
Но не ще я аз повикам, не ще й кажа, че я чакам тук.
Страданието е само с мен, в гората тъмна тук,
А твоето присъствие е тихо, като тишината горска.