автор: pencho_zaeka

От потърпевш - за потърпевши.
Наглостта, или нуждата да притежаваш

Съществува един тип хора, за които основната емоционална нужда е да имат одушевени притежания, които да могат във всеки един момент да мачкат, било то психически или физически. Когато човек, когото те считат за свое притежание, дръзне да се възпротиви и защити себе си, да им отвърне със същото, заемат позата на обидения, нищо неподозиращ светец. Те, видите ли, са най-прави, най-способни, най-заслужили любов и всичко останало. На тях всякакви издевателства трябва да им се прощават - те считат, че опрощението им е дадено от Бога, следователно няма причина да не го получават от хората.

На практика обаче, около такива персони се задържат само и единствено подмазвачи-използвачи. В момента в който обожаваният от тях идол загуби материалната си привлекателност, те без всякакви скрупули просто се прехвърлят на друг, и го забравят завинаги.

Наглеците отвръщат по същия начин - отписват бившите си обожатели, обявявайки ги за персона нон грата.

Техни жертви са най-често домашните и близките приятели.

Въпросът е, има ли начин да им се противодейства?

С наглост - не става, защото който по природа не е такъв, не може да си промени душата.

С любов? Интересна възможност. Вероятността да подействува е много голяма, ако обаче средата не противодейства. Но тъй като средата винаги е неблагоприятна поради самото естество на съществуването, този вариант също отпада. Нещо повече, всеки опит да се превъзпита с любов наглеца завършва злополучно за всеки, който приеме задачата присърце.

Следващият вариант май е непукизма. Приложим, обаче, само срещу трети лица, спадащи към категорията наглеци. Когато човек обича, не може да не му пука. Няма никакво съмнение, че дори майчината любов се подчинява на условия. Когато нито едно от условията не е спазено, или бъде системно нарушавано, любовта отстъпва на противоположното й чувство, каквото и да е то, като са възможни флуктуации. Тоест, на моменти обичаме, в други изпитваме противоположните чувства. Когато времето, през което не изпитваме любов стигне някаква критична граница, идва ред на примирението, или бунта - според случая.

Наглеците, от своя страна, могат да изпитват любов единствено към егото си. Към близките си развиват чувство на притежание, и ги „обичат" и закрилят така, както защитават и вещите си. Затова трудно понасят техните „вещи" да проявяват чувства към трети лица. В екстремния вариант наглецът дори може да убие притежаваната от него „вещ", за да не я получи друг.

Ако иска да спечели любовта на наглец, човек или трябва да се отъждестви с егото му, или да приеме ролята на притежаваната вещ, която само служи, при това безотказно. Защото всеки, дори вещоманите, все някога се отърват от непотребните вещи. Извод - покрай наглеците могат да оцелеят психически и физически хора, които нямат собствено его, сиреч - мекотели. Хора без собствено мнение, без собствени мечти, без никакви претенции и очаквания към живота.

Интересен е случаят, в който двама наглеци се окажат заедно по стечение на обстоятелствата. Тогава ролите на притежател-притежание се сменят според ситуацията, но никога не изчезват. Равенство и зачитане на егото на другия са невъзможни понятия. Докато единият доминира, другият не се вмества в кожата си и единствената мисъл, занимаваща съзнанието му, е как да наложи отново своето. Хората покрай тях постоянно сменят принадлежността си, но понасят собственическите претенции и на двамата.

Наглеците причиняват страдание не само на имащите его свои близки, но и на самите себе си. Това е така, защото не могат да изживеят в пълна степен акта на притежанието. Ето защо като компенсация се обграждат с вещи, които се превръщат в светая светих, и си „заграждат" територия, също като териториалните животни. Само спрямо вещите и територията имат пълните права на собственици. Когато нуждата им да притежават не е задоволена, могат да изпаднат в тежки душевни състояния.

И така, изхождайки от своя собствен опит, мога да дам следните съвети:

1. Съвет към хората, които имат свое его и по необходимост се налага да общуват с наглеци: никога да не пипайте нито ползвайте вещите им, никога не пристъпвайте личната им територия. Никога не приемайте от тях услуги, подаръци или емоции, защото дори когато дават, те го правят с цел „маркиране на територията", тоест правят заявка за притежание и бъдещо получаване на облаги от новата придобивка.

2. Съвет към останалите: не допускайте да бъдете „съблазнени" от закрилническо поведение и привидно добронамерени наставления. Подминавайте такива хора без да ги включвате по какъвто и да било начин в живота си. Това ще ви спести нерви и неприятни изживявания.

3. Съвет към малолетни, попаднали под влиянието на наглеци - бягайте колкото се може по-бързо и по-далече. Тези хора са невероятни манипулатори, могат да бъдат много очарователни на първо време, но неизменно идва момента, в който нагло и безцеремонно предявяват претенциите си за собственост. Помнете, веднъж счели ви за своя собственост, те могат да проявят дори физическо насилие при всеки опит да се измъкнете от примката.