автор: pencho_zaeka

Кратък разказ от японския писател Хоши Шин'ичи, спадащ към жанра Short-Short.


Маса за ядене

Професор Г. тъкмо приключи с разработката си за Комисията по космически изследвания , и се канеше да поседне в градината преди да се е стъмнило съвсем, когато на външната врата се звънна. Той се зачуди кой ли ще е по това никое време. Децата му живееха в чужбина, а приятелите му отдавна го бяха забравили след почти 5 годишната му изолация. Може да беше някой съсед, или пък някой рекламен агент? Мислеше да не отваря, но любопитството му надделя, и се запъти към вратата.

- Добър ден, Вие ли сте професор Г.? - на вратата стояха двама мъже в сиви шлифери.
- Да, но кой пита? - загледа ги изпитателно професора.
- Ние сме от ДС (бел.прев. - Държавна сигурност) - имаме към вас няколко въпроса за последната Ви разработка. Може ли да влезем?
- Никой не ме е предупредил, че ще идвате. Ако сте наистина от ДС, сигурно знаете , че това е секретна задача. Не мога да я обсъждам с когото и да било без разрешението на Комисията.
Единият мъж извади от вътрешния си джоб някакъв документ, и го показа. Професор Г. го изгледа недоверчиво. Мъжът се закашля :
- Предлагам все пак да поговорим. Поръчителят на Вашата разработка ни е упълномощил, както сам виждате.
- Това, което виждам, е лист хартия с подпис, но без печат или нотариална заверка. Откъде да знам, че не е фалшификат? Вървете си!!!

Г. понечи да затвори вратата, но единият мъж успя да пъхне крака си и да го изблъска. Професорът се стъписа. След миг двамата вече го бяха заклещили в коридора, извиха му ръцете зад гърба и му сложиха белезници. Затътриха го към хола и го блъснаха на канапето.

-Виждате ли какво става като не желаете доброволно да сътрудничите!
Предлагам ви да размислите и да отговаряте на всички въпроси!
Иначе …..ще Ви стане много тежко. - засъска по-едрият мъж.

Г. се уплаши не на шега. Ами ако му инжектират някой наркотик и вземе, че проговори…..Трябваше бързо да каже нещо правдоподобно. Но какво? Той не беше никак убедителен лъжец. Затова и жена му го напусна. Но сега е различно - ТРЯБВА да запази тайната! Сърцето му се разхлопа бясно. Ами да, то ще го спаси! Той направи гримаса и се наведе към канапето.

- Лощо ми е, много ми е лошо. Донесете ми вода, моля!
- Не-е-е, тия не ни минават. Нищо ви няма!

Г. пребледня, не нарочно, но тъкмо навреме. Започна да диша учестено, по челото му изби ситна пот. По-дребният мъж го загледа изпитателно. Обърна се към другия и каза
- Ако получи инфаркт, каква полза от него? Я му донеси каквото иска! - После към професора:
- Взимате ли някакви лекарства? Къде ги държите?
Професорът вдигна глава, опита да говори, но глас така и не излезе. По-дребният се засуети, спусна се и му свали белезниците. Разкопча горното копче на ризата му и заговори:

- Хайде, дишай дълбоко, сега ще ти дам и вода. Нитроглицерин имаш ли? А? Кимни, ако взимаш. Не? А какво тогава? Лекарствата ти в спалнята ли са? Да? Сега ще ги донеса.
- Чакай, първо нека каже къде е доклада - викна другия.
- Къде е доклада, докторе, кажи къде е и ще ти дам лекарството!

Г. изхъхри:

-Добре, ще Ви покажа всичко, само ми дайте малко вода…

Донесоха му вода.

- Каквото съм правил, всичко е в мазето.

Двамата се спогледаха.

-Добре, аз ще проверя, ти го пази - каза по-едрият, и се отправи към мазето.
След десетина минути се появи запъхтян и видимо ядосан.
- Старчето нещо ни будалка! Долу няма нищо освен лампа, маса и два стола. Нито компютър, нито доклад. Казвай, дъртако, къде си го скрил! - и понечи да го удари.
Г. се сви в очакване на шамара, но другият се застъпи:
- Чакай, не бързай с грубостите. Г-н Г., сигурен ли сте, че е там? Да не би да сте го прибрал другаде?
- Там е всичко, което съм разработил. Кълна ви се. Ако не го намирате, значи не гледате както трябва. Нека ви покажа.
-
Заведоха го в мазето. Г. се огледа и каза:
- Ами, това е. Всичко е както съм го оставил.
- Абе ти на маймуни ли ни правиш? Тук нищо няма!!! Казвай къде е, инак ти извивам врата! -закрещя едрия.
- Аз вече казах и показах всичко. И да ме биете, и да не ме биете, това е.

Двамата се спогледаха. Дребният се наведе към професора, и му пошушна:
- Добре, няма да те закачаме. Обаче ще те държим затворен в това мазе, докато сам не решиш да ни кажеш. Хайде, колега, остави му едно шише с вода и една кофа за клозет и го заключваме. Ще чакаме колкото е нужно. Гладът ще свърши останалото.

Г. се усмихна вътрешно, но лицето му остана безизразно. Заключиха го, покриха прозорчетата на мазето с дъски и ги заковаха.

Мина час, два, пет….едно денонощие. Едрият отиде да провери какво става. От мазето не се чуваше нито звук. Отключи и погледна вътре. Професорът беше легнал на двата стола и спеше.

-Добре-е, рече си едрият, все някога ще си поиска храна, и отново заключи вратата.

Мина още едно денонощие. Двамата започнаха да губят търпение. Слязоха пак при професора, който все така си лежеше върху двата стола.

-Ей, старче - викна едрият.

Г. се надигна сънено и им отправи празен поглед.
- Докога ще се инатиш? Ние можем да стоим тук вечно, ако трябва. Не си ли гладен? - попита дребния.
- Гладен съм, отвърна професора, но като ви гледам, нищо няма да получа, или?
- Сам знаеш отговора. Доклад срещу храна и свобода.
- Каква свобода? Не си правя илюзии, че ще ме оставите жив след всичко това.
- Е, избирай тогава между гладна и бърза смърт.
- Избирам да ме оставите на спокойствие, повиши тон Г.
- Добре, след още някой друг ден може да промениш намерението си, каза дребния, и излезе от мазето. Едрият замахна да цапардоса професора, но се овладя, замърмори нещо под носа си, и последва другия.

След още три денонощия двамата съвсем се изнервиха. Старецът си стоеше кротко в мазето, все така мълчалив.

Дребният проведе някакъв телефонен разговор:

-Не поддава, стои долу и мълчи. Няма смисъл от бой, ще вземе да умре. Държим го гладен, обаче той и на това издържа. ….Какво?..... Ами ние къде да идем? …..Как така сам?......Г-н началник, може някой да дойде и да го намери, и тогава съвсем нищо няма да измъкнем…..Дали да не го вземем в отдела? …..Добре, както наредите, г-н началник.

Затвори слушалката, и вдигна глава към едрия:

- Шефът каза да го зарежем в мазето. След седмица ще го проверим пак.

Слязоха в мазето. Професорът седеше на стола и гледаше безизразно.
- Старче, за последен път те питам - ще говориш, или да те оставим тук да си тлееш?

Г. не помръдна.
- Тоя явно е превъртял, зарязваме го.

Заковаха и вратата на мазето, така, че отникъде да не прониква светлина, и напуснаха къщата.

Г. едва дочака да излязат, стана от стола, протегна се, отпи от шишето с вода, и се наведе към масата. Отвори уста и блажено захапа ръба й.

- Правилно реших да не ги лъжа. То всичко си е тук! Сигурно не са и подозирали, че разработката не е доклад за нови оръжия, а храни за космоса, които да не заемат излишно място. Затова създадох субстанция, която е твърда, от нея могат да се правят разни вещи, включително и мебели! Когато влезе в контакт със слюнка обаче, започва да се топи и се разгражда на всички необходими за човешкия организъм хранителни съставки! Дори е вкусно! Добре, че ми хрумна идеята да направя прототипа във вид на маса …… Докато я изям цялата, от Комисията все ще ме измъкнат оттук……..