автор: alhimikat

Самотата :

Самотата това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със заобикалящото ни пространство (битие - небитие ; жива - нежива природа). На практика човек, който не е имал допир със света, т.е. житейски опит, не знае какво точно представлява самотата като чувство. Това е така, защото по пътя на логиката, щом този човек не е имал досег с външни фактори, значи по същество той не се е привързал към нещо, от което като се отдели, да разбере какво е самота.
Но истинската самота - това знаят само онези, които мислят . . .
Човекът живее сред милиони себеподобни, а все пак е най-самотното създание. . .
Всичко произтича от това, че човека е мислещо същество. А осмисляйки случващото се около него . . . или накратко - оставайки насаме с мислите си, човекът прави крачката към космическата самота . . .
Човек, който не мисли, никога няма да е самотен . . .
Парадоксално, но факт - Мислейки ние сме самотни . . .
Мисловната функция е най самотното действие . . .
Спрете да мислите и няма да сте самотни . . .
В момента мислите над написаното . . .
Извода - Човека винаги ще бъде най-самотното създание , въпреки че живее сред милиони себеподобни. . .